f

Без заглавие


Седя си на тъмно в стаята, защото е часът на Земята, въпреки че принципно ме е страх от тъмното. Веднъж баща ми каза: „Искам да живея на светло, като умра все ще ми е тъмно!“, та и аз така – обичам да ми е светло. 
Та, седя си сама в стаята и от 10 минути гледам тъпо празния word-овски документ и се чудя как да започна този пост. Ще се опитам да го направя забавен, ама надали ще ми се получи.

Днешният пост няма да е посветен на мода, на „бюти“, на козметични продукти или на ревюта. Знам, че това не е интрото, с което сте свикнали. Даже не знам дали сте свикнали с някакво интро де, но карам нататък. Днешният пост е едно послание от мен към вас. Няма значение кой ще го прочете, няма значение дали въобще някой ще му обърне внимание. За мен е важно да знам, че го има.
Често, като кажа с какво се занимавам, а именно - с мода и beauty, хората ми хвърлят един леко странен и пренебрежителен поглед. Сигурно си мислят, че съм поредната кифла с претенции – е да, ама не! Признавам, създадох блога си от скука, но както често казвам - скуката понякога ражда много хубави неща. Целта на блога е да ви накарам, скъпи момичета и момчета, да заобичате себе си такива каквито сте – без значение размер, раса, пол, ориентация, интереси, интелект или години.

Когато бях малка разбиранията ми за това какво е красиво и какво не, бяха много различни. Разбирания, наложени от обществото. Разбирания, които ми повлияха доста. Разбирания, които разбиха самочувствието ми. Докато растях също така научих, че е по-лесно да пречупиш човек, но е много по-трудно да му помогнеш и мотивираш. Ето защо и направих своя блог – с идеята да мотивирам. Исках да го превърна в място, където всеки да намери нещо, да споделям знанията си за красота и да помогна на всеки да се почувства малко по-добре сам за себе си. Нека си го признаем – всички съдим за книгата по корицата. Каквото и да си говорим външният вид има голямо значение, но тук не говорим за размери, за стил, за цвят на коса, кожа, нокти и тн. Външният вид е важен, но той отразява това, което е вътре в самите нас. 

Това, което искам да ви кажа, е толкова просто, а изписах 1000 неща. Искам да ви кажа просто едно – обичайте себе си! Просто сменете тактиката! Вместо да се ядосвате, че носът ви е голям или бедрата ви са много слаби, или дрън, дрън, дрън, обръщайте внимание на това, което обожавате в себе си. На първо четене звучи лесно, но самата аз знам колко е трудно. В училище бях странното момиче с акне, бухнала къдрава коса и голямо дупе. Да, все още се боря с бухналата си къдрава коса и леко акне, но вместо да се вайкам се радвам на процеса, защото ми дава възможност да опозная и заобичам други свои черти, които съм игнорирала. Щом аз, една истинска drama queen може да го направи, значи можете и вие.

Повярвайте в себе си! Oбичайте себе си! 


Никога не съм харесвала мисълта: „Намери нещо, което обичаш и го остави да те убие“. Предпочитам да я перифразирам така: „Намери нещо, което обичаш и го остави да те окрили!“ 

Не знам до колко разбрахте нещо, от това което написах. Извинете ме, че всичко е толкова разхвърляно и хаотично. Надявам се сте запомнили най-важното. Един ден сигурно ще успея да напиша този миш-маш от мисли и емоции и на английски, ама няма да е днеска. 

За момента ви казвам лека нощ. 



Stay Fabulous!


 

Vendella
Tony SHT. said...

Inspiring! Много кофти проблем е това с липсата на себеоцняване, и аз съм минала през него. Но при толкова милиарди хора по света човек трябва да осъзнае, че всеки си е уникален сам по себе си. За жалост голяма част от медийната индустрия ни налага точно обратното, което пък влияе, особено на деца и тийн-ове, а и на по-големи. Все пак добре си го казала - обича ли човек себе си, това си проличава и от вън ;)